Географско положение

България се намира в Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров. Тя е европейска, балканска, черноморска и дунавска страна. Това географско положение я поставя на кръстопътя между Европа, Азия и Африка.

България се намира по-близо до Екватора, тя попада в южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението й на прехода между два климатични пояса се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с много голямо разнообразие. Официалното часово време в България е източноевропейско, което е с два часа напред от времето по Гринуич. Благоприятното природно географско положение на България създава отлични предпоставки за развитието на туризма.

България се явява транспортен кръстопът и транзитна територия между Западна Европа, Близкия и Средния изток и Средиземноморието. През България преминават редица от главните общоевропейски транспортни коридори. По тези транспортни коридори преминават международните магистрали от Западна и Централна Европа (през Белград – София – Свиленград) за Близкия и Средния изток (с клон до Багдад и Басра на Персийския залив); от Балтийско море (през Москва – Киев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Солун) за Егейско море и за Адриатическо море (София – Скопие – Драч). С важно транспортно значение е пътят Кюстенджа – Варна – Бургас – Царево – Малко Търново – Истанбул. В трансевропейската мрежа България е свързана и чрез отсечките Берлин – Прага – Будапеща – София – Солун и Истанбул и отсечката Дуръс – Тирана – Скопие – София – Варна и Бургас. Основните транспортни направления, пресичащи страната, се дублират с железопътни линии. Освен това широкият излаз на България на Черно море я свързва с всички причерноморски страни. То предлага изключителни възможности за развитие на транспортната и товаро-разтоварната дейност чрез големите заливи – Бургаски и Варненски. Чрез река Дунав страната се свързва с транспортния коридор Рейн – Майн – Дунав и с вътрешната мрежа от водни пътища на Западна Европа.

Общата дължина на българските граници е 2245 км. От тях 1181 км са сухоземни, 686 км са речни и 378 км са морски. България на север граничи с Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Турция и Гърция, и на запад – с Македония и Сърбия. Разстоянията между София и столиците на съседните балкански държави са: Скопие – 239 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Атина – 837 км, Анкара – 1012 км. По границите на страната действат следните гранични контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП) – по българо-сръбската граница – ГКПП Брегово, ГКПП Връшка чука, ГКПП Калотина, ГКПП Стрезимировци, ГКПП Олтоманци; по българо-македонската граница – ГКПП Гюешево, ГКПП Станке Лисичково, ГКПП Златарево; по българо-турската граница – ГКПП Малко Търново, ГКПП Лесово, ГКПП Капитан Андреево; по българо-гръцката граница – ГКПП Кулата, ГКПП Илинден, ГКПП Капитан Петко войвода, ГКПП Ивайловград, ГКПП Златоград; по българо-румънската граница – ГКПП Видин – ферибот, ГКПП Оряхово – ферибот, ГКПП Русе – Дунав мост, ГКПП Силистра, ГКПП Кардам, ГКПП Дуранкулак; по речните пристанища – ГКПП Видин, ГКПП Лом, ГКПП Сомовит – Никопол, ГКПП Свищов, ГКПП Русе, ГКПП Тутракан, ГКПП Силистра; по морските пристанища – ГКПП Балчик, ГКПП Варна, ГКПП Бургас, ГКПП Царево, и по летищата – ГКПП Аерогара София, ГКПП Аерогара Пловдив, ГКПП Аерогара Горна Оряховица, ГКПП Аерогара Варна, ГКПП Аерогара Бургас.