Природа и климат в България
Природа
Климат
Територията на България се отличава с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около 70% от територията на страната е заета с равнинни и хълмисти земи, а 30% – с планини. Средната надморска височина на територията на страната е 467 м, която като цяло се понижава от юг на север и от запад на изток.
В централната част на страната е разположена Стара планина с най-висок връх Ботев (2376 м). От юг на север западната й част се пресича от р. Искър, като образува живописен пролом, дълъг над 70 км. На север от Стара планина се простира Предбалканът.
На юг от Стара планина се намират Задбалканските котловини и Средногорието. Най-обширна от Задбалканските котловини е Софийската, в която е разположена и българската столица – гр. София.
На юг от столицата София се издига планината Витоша с най-висок връх – Черни връх (2290 м). Краището се намира в средната част на Западна България. Там се редуват ниски и средновисоки планини като Руй, Милевска, Земенска, Конявска, Верила и др.
Най-високите български планини Рила и Пирин са разположени на изток от долината на р. Струма. Средната надморска височина на планините е 1258 м, а 60% от площта им е с надморска височина над 1000 м. В Рила се издигат 31 върха с височина над 2600 м. Там се намира и първенецът на Балканския полуостров – в. Мусала (2925 м).
В Пирин се издигат 33 върха с височина над 2600 м. Там се намира връх Вихрен (2914 м) – вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров. В циркусите след разтопяването на ледниците са се образували красиви високопланински езера.
На изток от долината на р. Места и Рила са разположени Родопите. В тях се издигат 11 върха с надморска височина над 2000 м. Най-висок връх в Родопите е Голям Перелик (2191 м). Множеството природни забележителности – пещери, водопади, високопланински езера, привличат всяка година много туристи.
Между Средногорието, Рила, Родопите и Черно море се намират Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста земя, Среднотунджанското поречие, Бургаската низина и планините Странджа и Сакар. Най-източните части на страната се заемат от българското Черноморско крайбрежие, на което са разположени обширните плажови ивици, привличащи български и чуждестранни туристи.
България е богата на минерални води. В зависимост от термичното ниво минералните извори се поделят на: хладни (хипотермални с температура до 20°С); топли (от 20-37°С); горещи (хипертермални с температура над 37°С).
Малкият териториален обхват на България и непосредствената й близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта й до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в р. Дунав и извира от Рила планина. Други големи реки, вливащи се в р. Дунав, са Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица (дълга 321 км и с площ 21084 км²). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места, Струма.
Естествените езера (крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) в България са съсредоточени по Черноморското крайбрежие и р. Дунав и във високопланинските части на Рила, Пирин. По местоположение и хидрографски особености крайморските езера се обособяват в три групи: Добруджанска (Дуранкулашкото, Езерецко, Шабленско, Шабленска тузла, Наневска тузла и Балчишка тузла), Варненска (Варненско и Белославско) и Бургаска (Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско, Алепу, Аркутино и Стомопло). Ледниковите езера са образувани в резултат от дейността на ледниците през кватернера в Рила и Пирин. Наброяват около 260 езера. Заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и трогови долини и са разположени на височина 2000-2600 м. Най-високо разположено е Горното Полежанско езеро в Пирин (2710 м н.в.), а най-ниско е разположено езерото Локвата (1858 м н.в.). Най-дълго е Горното Рибно езеро в Рила (801 м). Повечето от половината езера са с площ под 10 дка (най-голямо е Смрадливото езеро – 212 дка в Рила, а в Пирин – Поповото езеро – 112 дка). Преобладават езерата с максимална дълбочина от 2-5 м (най-дълбоко е езерото Окото в Рила – 37 м). По-известни езера в Рила са Седемте езера, Маричините, Урдините, Рибните и др., а в Пирин – Василашките, Поповите, Влахинските, Бъндеришките и др. По-значителни тектонски езера са Скаленското (Стидовски дял на Източна Стара планина), Купенското (Средна Стара планина), Паничище (Северозападна Рила) и Рабишкото. Най-голямо е Рабишкото езеро, което е превърнато в язовир. От крайречни езера и блата единственото по-значително езеро е Сребърна (ЮНЕСКО). Типични свлачищни езера са разположени по Черноморското крайбрежие (северно от гр. Варна, около Аладжа манастир). Смолянските езера са разположени на обширно свлачище северно от гр. Смолян. Съставени са от три големи и няколко по-малки езера.
По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. В страната са създадени 3 национални – Пирин (ЮНЕСКО), Рила, Централен Балкан, и 11 природни парка – Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа и Шуменско плато.
България е разположена в умерените географски ширини и климатът й е благоприятен за развитие на различни видове туризъм. Средногодишната температура на страната е между 10° и 14°С, като преобладаващи са стойностите между 11° и 12°С. Тя показва ясно изразена зависимост с надморската височина. В планините с нарастване на надморската височина топлинните условия се влияят от условията в свободната атмосфера и над 2300 м н.в. средногодишната температура е отрицателна (връх Мусала –2.9°С). В равнинните и хълмисти земи на Северна България най-ниската средномесечна температура се проявява през м. януари (-1.4° и -2.0° С), а в Южна България (извън обсега на котловинните полета) средноянуарската температура е между 0° и 1-2°С. В планинските райони (1000-1200 м) и котловинните полета средните януарски температури са –2° и –4°С. В по-високите височинни пояси средномесечният минимум се измества през февруари, като средномесечните февруарски температури са между -8° и -10°С. На връх Мусала температурата е -11.6°С. По Черноморското крайбрежие средномесечните януарски и февруарски температури са положителни. По северното крайбрежие те са 0.8° – 2°С, а по южното 2.4 – 3.2°С. Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли и август. Те са в порядъка 21 – 24°С. Извънпланинските райони на север от Стара планина са със средни юлски температури около 22°С, а низините и хълмистите земи на юг от нея се характеризират с температура 23° – 24°С. В планинските райони (1000-2000 м) тя е 12° – 16°С, а в районите с височина над 2300 м н.в. – 5 – 8°С.
Валежите са неравномерно разпределени по територията на страната. Средногодишните валежи се изменят в широки граници – от 500-550 мм (Дунавската равнина и Горнотракийската низина) до 1000-1400 мм във високопланинските райони. В България ежегодно се формира снежна покривка. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март, а по Черноморското крайбрежие и земите на юг от Стара планина тя се проявява в периода януари-февруари. Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н.в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000м – от 7 до 9 месеца.
Територията на страната се поделя на пет климатични области – Умереноконтинентална, Континентално-средиземноморска, Преходна, Черноморска и Планинска. Благоприятни за зимния спортен туризъм в нашите планини са по-дебелата снежна покривка и по-ниските температури, които я задържат по-продължително време. За развитието на рекреационната дейност по морското крайбрежие способстват малкият брой на дъждовните дни през активния туристически сезон, слънчевото греене, немного високата температура на въздуха, сравнително високата температура на морската вода и липсата на бурни ветрове. Лечебно въздействие върху човешкия организъм имат чистият планински въздух и наситеният с йодни пари морски въздух.
Източници
https://www.bulgariatravel.org