Грузинската култура се развива около езика и писмеността в продължение на цялата история на страната. Те са основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят себе си през дълги периоди на чуждо владичество.
Древност
Предците на съвременните грузинци са сред кавказките народи, споменати в асирийски хроники в началото на I хил. пр.н.е. От дълбока древност идва и народният епос „Амираниани“. Според грузинската традиция писмеността е създадена при цар Фарнаваз през III в. пр.н.е. На него е посветена анонимната хроника „Житие на цар Фарнаваз“. Пак от древността води началото си и народният театър сахиоба, който съществува до XVII в.
Средновековие
Средновековната грузинска култура е силно повлияна от християнството, прието като държавна религия през IV в. Грузинската православна църква поддържа и често финансира създаването на книги, икони и храмове. Грузински църкви и манастири има не само в Грузия, но и в Сирия, Палестина и на Атон. Бачковският манастир в България е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани и около три века в него живеят грузински монаси. Грузинските икони и емайли са сред най-добрите образци на средновековното православно изкуство.
Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са:
- „Мъченичеството на светата царица Шушаник“ от Яков Цуртавели (V в.)
- „Мъченичеството на Або Тбилели“ от Йоане Сабанисдзе (VIII в.)
- „Житие на Григол Хандзтели“ от Георги Мерчуле (X в.)
- „Животът на картлийските царе“ от Леонти Мровели (XI в.)
- „Историята на Багратионите“ от Сумбат Давитис-дзе (XI в.)
- „Тамариани“ от Чахрухадзе (XII в.)
- „Витязът в тигрова кожа“, епическата поема на Шота Руставели (XII в.)
- „Абдулмесиани“ от Йоане Шавтели (XIII в.)
От XVII до XIX век
От XVII в. грузинската култура все повече се влияе от Европа. Първата книга на грузински е отпечатана в Рим през 1629 г. Първата печатница в самата Грузия е основана в Тбилиси през 1709 г. при цар Вахтанг VI.
През 1791 г. писателят и дипломат Георги Авалишвили основава в Тбилиси грузински национален театър. През 1851 г. е открит Тбилиският оперен театър.
Сред най-известните грузински писатели на XIX в. са Николоз Бараташвили, Александър Орбелиани, Вахтанг Орбелиани, Григол Орбелиани, Димитри Кипиани, Илия Чавчавадзе, Акаки Церетели, Александър Казбеги, Рафиел Еристави, Мамия Гуриели и Якоб Гогебашвили, автор на буквара „Деда Ена“.
XX и XXI век
Първата кинопрожекция в Грузия е в Тбилиси през 1896 г. Първият грузински документален филм, „Пътуването на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“, е заснет през 1912 г. от Васил Амашукели. Първият игрален филм, „Кристине“, е на Александре Цуцунава от 1916 г. Грузинското кино получава световно признание и с трилогията на режисьора Тенгиз Абуладзе (1924–1994): „Молба“ (1968), „Дървото на желанията“ (1977) и „Покаяние“ (1984).
ЮНЕСКО е включило в списъка на нематериалното културно наследство грузинското многогласно пеене (2008 г.), старинния грузински метод за правене на вино в квеври (2013 г.) и живата култура на трите писмености на грузинската азбука (2016 г.).
ЮНЕСКО: ich.unesco.org