Територията на Грузия е населена от древността. Според грузинската традиция писмеността е създадена през III в. пр.н.е. при цар Фарнаваз. Най-старите запазени грузински надписи са от V в. Грузинската азбука е една от малкото самостоятелни азбуки в света.
През VI в. пр.н.е. в днешна Западна Грузия възниква царство Колхида (Егриси). През IV в. пр.н.е. в Източна Грузия се образува царство Иберия (Картли).
По-късно в Западна Грузия съществуват четири княжества: на лазите, апсилите, абазгите и санигите. Най-силно е Лазкото княжество. То подчинява останалите три и създава държавата Лазика.
За златен век на Грузия се смята управлението на царица Тамара в края на XII и началото на XIII в.
През вековете Грузия води войни с много нашественици: араби, византийци, монголи, перси, османци, както и със севернокавказки племена. Към това се добавят и вътрешните борби между грузинските князе.
През XIII в. монголите завладяват Грузия. През XIV в. цар Георги V Блестящи отново обединява страната. В края на същия век Тимур (Тамерлан) нахлува в Грузия осем пъти и я опустошава. През 1490 г. Грузия официално се разпада на царствата Картли, Кахети и Имерети и княжество Самцхе.
През XVI в. от Имерети се отделят княжествата Мегрелия (Самегрело), Гурия, Абхазия и Сванетия. С Амасийския мир от 1555 г. Иран и Османската империя си поделят Грузия: Картли и Кахети остават под иранско влияние, а Западна Грузия и Самцхе под османско.
През 1633 г. цар на Картли става Ростом хан. През 1762 г. цар Ираклий II обединява Картли и Кахети. С Георгиевския трактат от 1783 г. Картли-Кахетинското царство става руски протекторат.
През 1801 г. Русия премахва Картли-Кахетинското царство и го присъединява като губерния. През следващите десетилетия Русия постепенно присъединява и останалите грузински земи. На 26 май 1918 г., след разпадането на Руската империя, Грузия обявява независимост: това е Грузинската демократична република.
През февруари 1921 г. Червената армия навлиза в Грузия и страната става част от Съветския съюз. В рамките на Грузинската ССР са създадени Аджарската автономна република (1921 г.), Югоосетинската автономна област (1922 г.) и Абхазката автономна република (със статут на автономия в Грузия от 1931 г.).
На 9 април 1991 г. Грузия възстановява независимостта си. През май 1991 г. Звиад Гамсахурдия е избран за първи президент. През декември 1991 г. и януари 1992 г. въоръжен преврат в Тбилиси сваля законното правителство и президента Гамсахурдия.
През 1992 г. Едуард Шеварднадзе оглавява Държавния съвет. През август същата година започва войната в Абхазия. На страната на абхазките сили воюват наемници, а руски части, разположени в Абхазия, също подкрепят абхазката страна. Войната завършва през септември 1993 г. с поражение на грузинските сили.
Шеварднадзе е избран за президент през 1995 г. и преизбран през 2000 г. След спорните парламентарни избори през ноември 2003 г. започват масови протести. На 23 ноември 2003 г. Шеварднадзе се среща с лидерите на опозицията с посредничеството на руския външен министър Игор Иванов и след срещата подава оставка. Временно държавен глава става председателят на парламента Нино Бурджанадзе. Тези събития остават в историята като Революцията на розите.
На извънредните президентски избори на 4 януари 2004 г. Михаил Саакашвили печели с над 96% от гласовете. Зураб Жвания става министър-председател.
През май 2004 г. ръководителят на Аджария Аслан Абашидзе напуска страната и автономната република отново е под контрола на централната власт. Следват редица реформи.
През август 2008 г. избухва война между Грузия и Русия за Южна Осетия. Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен нея ги признават само Никарагуа, Венецуела, Науру и Сирия. Грузия смята двата региона за окупирани територии, а повечето държави подкрепят териториалната цялост на Грузия. Руски войски остават в двата региона и днес. След войната Грузия прекъсва дипломатическите отношения с Русия и напуска Общността на независимите държави. Напускането влиза в сила на 18 август 2009 г.
На парламентарните избори на 1 октомври 2012 г. властта в Грузия се сменя по мирен път чрез избори за първи път след независимостта.